ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ

Олимпийски шампион по свободна борба от “Атланта ‘96”. Седемкратен световен първенец.

Роден е на 26 януари 1960 г. в с. Сандрово, Русенско. През 1970 г. започва да тренира под ръководството на Георги Ачев, с когото работи до завършването на Средно спортно училище „Майор Атанас Узунов“ в Русе (1978).[2]

Служи като войник в Спортна школа „ЦСКА“ (1978-1980), като треньор му е Янчо Патриков. Продължава да се състезава за СК „ЦСКА“ до 1990 г.

Завършва висше образование в Националната спортна академия със специалност треньор по борба. От 2001 г. е член на Българския олимпийски комитет. На 11 ноември 2005 г. е един от тримата кандидати за председател на комитета. Избран е за заместник-председател и отговаря за олимпийската подготовка и за програма „Олимпийска солидарност“[1]. Председател на Българската федерация по борба.

Олимпийски титли:

    Златен медал от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г.
    Бронзов медал от летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г.

Световни титли:

    седем златни медала от първенствата в Киев (1983), Будапеща (1985), Клермон Феран (1987), Мартини (1989), Торонто (1993), Истанбул (1994) и Атланта (1995).
    два сребърни медала от Токио (1990) и Варна (1991).
    бронзов медал от Будапеща (1986).

Европейски титли:

    седем златни медала от Варна (1982), Будапеща (1983), Лайпциг (1985), Атина (1986), Велико Търново (1987), Манчестър (1988) и Анкара (1989).
    сребърен медал от Йонкьопинг (1984).
    бронзов медал от Лодз (1981).

Награди

    Спортист №1 на България за 1989 г.
    Спортист №2 на България за 1996 г.
    Спортист №3 на България за 1987, 1994 и 1995 г.
    В Топ 10 при определяне на най-добър спортист на България за 1983, 1985 и 1993 г.
    Награден с орден „Стара планина“ I степен „за изключителните му заслуги към българския спорт“ (2010). /С Указ издаден на 17 юни 2010 г./